Подробности за блога

История на подовото отопление

Хората променят света от хилядолетия, за да създадат удобства и уют.

А какво е един дом без топлина?

Може би много от Вас знаят, че от римско време подовото отопление е познато и по нашите земи, където то се появява 100 г. пр.н.е. Останки от такава система са намерени в римската баня в центъра на Кюстендил, както и други локации в страната ни.

Но нека да проследим така дългата нишка на подовото отопление по света!

Многобройните археологически разкопки сочат като първообраз на подовото отопление обект в областта Лапландия. Близо до шведското градче Вуолерим е направена възстановка на ловджийски бивак, където се вижда как горещ въздух от огнището се разпространява през топлоотводни канали.

Един от най-древните варианти на подово отопление е открит от археолози при разкопки на дворец в Западна Анатолия и датира от 1750 г. пр.н.е. Историческите изследвания на древна Елада разкриват, че съществуващите тогава обикновени канали в пода са се използвали като ефективна система, затопляща вътрешните помещения и основана на метод, при който въздухът, който циркулира по тях, се загрява от пещ. Тази система е използвана дори при построяването на едно от седемте чудеса на света – храма на Артемида в Ефес (350 г. пр.н.е).

Приемниците на древните елини – римляните, усъвършенствали тази система и я нарекли хипокауст или буквално преведено – затоплян отдолу. Интересното е, че тези нововъведения в отоплението били използвани най-вече за стопански цели. Римлянинът Гай Сергий Ората, известен за времето си инженер и приятел на Цицерон, пръв използвал тази революционна идея, като започнал да отоплява резервоари за отглеждане на стриди и риба. По-късно модернизираният хипокауст станал много популярен при построяването на обществени бани и вили.

След слизането на Римската империя от историческата сцена, в нейните бивши провинции системата за подово отопление била позабравена. Докато в средиземноморския край, напротив, запазила се и дори била осъвременявана.

За разлика от Римската империя, където идеята за отопляване на пода с времето била изоставена, в Корея се е използвала в продължение на хиляди години. Наричала се е ондол и все още се използва на места. Майсторството било в това да се направи системата така, че димните газове да излизат достатъчно бързо през комина, за да се поддържа горенето, като в същото време останат достатъчно дълго под пода, за да го затоплят. За целта огнището се разполагало с около метър под отопляваната стая, а самите проходи били хоризонтални. Понякога на другия край на топлия под, срещу огнището и преди комина, палели малък огън, който създавал тяга и осигурявал безпроблемното преминаване на топлите газове през кухините.

Различни исторически източници говорят за постройка, съществувала стотици години, чието отопление ондол било дотолкова ефективно, че подът на стаята оставал топъл 45 дни само с едно затопляне. За съжаление тази стая била унищожена по време на Корейската война, в края на XX век. По-късно съвременни инженери я възстановили, но отоплението вече не било толкова резултатно – подът останал топъл само 10 дни.

Друга тайна за ефективността на ондол е устройството на самия под. Коридорите за горещия въздух се правят преди да се постави подът, след това се покриват с плоски камъни, дебели 5-7 cm. Върху камъните се поставяла жълта глина и се изравнявала, а най-накрая слагали няколко пласта хартия.

Продължават да се водят спорове дали тази система е възникнала в Корея или Китай, където все още се намира работеща разновидност на ондола – кан. А прочутият американски архитект Франк Лойд Райт видял ондол в дома на един японски благородник и силно впечатлен, започнал да го прилага в сградите си.

Такова, каквото го познаваме днес, подовото отопление е патент на английския инженер Баркър и през 50-те години системата станала доста популярна. Братята Левит са първите, които започват масово изграждане на водни отоплителни системи в обикновените домове. Благодарение на различни усъвършенствания, днес това е едни от най-оптималните начини за отопление на дома.

Невъзможно е да се изброи всичко, което се е случвало в дългата история на подовото отопление. Още повече, че промените в последния век са изключително бързи и доста впечатляващи. По-важното е, че развитието не спира и може би още докато четете тази история, е открита и въведена поредната иновация.